Причината за настоящия ръст на броя на случаите все още не е окончателно изяснена. Коклюшът обаче се проявява редовно на вълни, най-често на всеки четири до шест години. Същевременно, благодарение на повишеното внимание, се тестват повече лица, били в контакт с болни, което води до по-честото откриване и докладване на инфекции дори с леки симптоми или без симптоми. 

Коклюшът (Pertussis) е бактериално инфекциозно заболяване на дихателните пътища, което се предава от човек на човек чрез капково заразяване при кашлица или кихане. Заразените могат да бъдат заразни още преди появата на първите симптоми. Рискът от заразяване е особено висок в ранната фаза на заболяването, когато коклюшът често все още прилича на обикновена настинка. Типичните оплаквания в началото са хрема, лека кашлица и обща отпадналост. В по-нататъшния ход на заболяването могат да възникнат продължаващи в продължение на няколко седмици спазмоподобни пристъпи на кашлица, които могат да бъдат съпътствани от затруднено дишане, хрипливо вдишване или повръщане. При юноши, възрастни и ваксинирани лица коклюшът често се проявява само чрез продължителна кашлица. Дори ваксинираните или вече прекарали заболяването лица могат да се заразят отново и да предадат патогена. Имунната защита от ваксината отслабва с времето. Ваксината обаче осигурява надеждна защита срещу тежките форми на заболяването и допринася за предпазването на особено уязвимите хора от заразяване. 

Особено изложени на риск са новородените и малките кърмачета. При тях коклюшът може да доведе до животозастрашаващи спирания на дишането и тежки усложнения. Тъй като кърмачетата могат да бъдат ваксинирани едва след навършване на втория месец от живота, ваксинацията на майката по време на бременността е особено важна. Постоянната комисия по ваксинация (STIKO) към Института „Роберт Кох“ (RKI) препоръчва ваксинация при всяка бременност, считано от 28-ата гестационна седмица, за да могат защитните антитела да се предадат на детето. 

Освен това съществува повишен риск от усложнения при възрастните хора, както и при лица с хронични сърдечни, белодробни или други съпътстващи заболявания. По-големите деца и възрастните често боледуват по-леко, но могат да предадат патогена на особено уязвими лица. 

Здравната служба препоръчва на всички граждани да проверят своя имунитет, както и този на децата си, въз основа на имунизационната книжка и своевременно да наваксат липсващите или просрочените ваксинации. Особено преди началото на учебната година и посещаването на детска градина родителите трябва да проверят имунитета на децата си и да го допълнят. Ваксинацията осигурява надеждна защита срещу тежки усложнения, но не може напълно да предотврати лека инфекция или лека кашлица при ваксинираните и допринася значително за защитата на особено уязвимите групи от населението. 

STIKO препоръчва ваксинация срещу коклюш за:

· кърмачета (три дози на възраст два, четири и единадесет месеца). Серията от ваксинации трябва да започне възможно най-рано и частично може да се проведе в рамките на прегледите за ранно откриване.

· Деца и юноши (по една реваксинация на възраст от пет до шест години, както и между девет и 16 години).

· Възрастни – еднократно, заедно със следващата ваксина срещу тетанус и дифтерия. Това важи и в случаите, когато например след нараняване е необходима ваксина срещу тетанус.

· Бременни жени при всяка бременност, считано от 28-ата гестационна седмица. При повишен риск от преждевременно раждане ваксинацията трябва да се извърши още през второто тримесечие на бременността. Препоръката важи независимо от това кога е била последната ваксинация срещу коклюш.

· Лица, които са в близък контакт с новородени и кърмачета, ако последната ваксинация е била преди повече от десет години. Ваксинацията трябва да се извърши, ако е възможно, най-късно четири седмици преди раждането на детето. Ако този срок е пропуснат, ваксинацията трябва да се навакса в най-кратък срок.

· Служители в здравеопазването, както и в обществени заведения, като подсилваща доза, ако през последните десет години не е извършвана ваксинация срещу коклюш. 

Всеки, който страда от кашлица повече от две седмици или развива спазматични, неконтролируеми пристъпи на кашлица или повръщане след кашлицата, трябва да потърси лекарска помощ. Преди посещението при лекар трябва да се уведоми по телефона лекарският кабинет за подозрението, за да могат да бъдат взети предпазни мерки за другите пациенти. До изясняване на случая засегнатите лица трябва да избягват контакт с новородени, кърмачета и други особено уязвими лица. Ранното лечение с антибиотици може да съкрати периода на заразност и да допринесе за предотвратяване на по-нататъшно разпространение на инфекцията.

Лицата с подозрение за или потвърдено заболяване от коклюш временно нямат право да посещават или да работят в обществени заведения като детски градини или училища. При подозрение за заболяване повторно допускане е възможно, ако коклюшът е бил изключен чрез подходяща диагностика. При потвърдено заболяване посещението обикновено е възможно най-рано пет дни (при прием на азитромицин – след три дни) след началото на ефективно антибиотично лечение. Без лечение с антибиотици достъпът се разрешава принципно едва 21 дни след началото на кашлицата.

За лицата, които са били в близък контакт с болни от коклюш, може да е целесъобразно профилактично лечение с антибиотици. Това важи особено за неваксинирани или непълно ваксинирани лица, както и за лица, чиято последна ваксинация срещу коклюш е била преди дълго време. Дори напълно ваксинираните лица могат да се нуждаят от такава профилактика, ако самите те принадлежат към рискова група или са в близък контакт с особено уязвими лица, като малки бебета, бременни жени или хора с тежки сърдечни или белодробни заболявания. Индивидуалната препоръка трябва да бъде преценена от лекар. 

Допълнителна информация за коклюша и ваксинацията срещу него можете да намерите на посочения линк на уебсайта на Федералния институт за обществено здраве (BIÖG): www.infektionsschutz.de/infektionen/erregersteckbriefe/keuchhusten/  (Отваря се в нов раздел)