Elmendorff, Karl Eduard Maria (също Carl)

Диригент, главен музикален директор

Роден: 25.10.1891 г. в Дюселдорф

умира: 21.10.1962 г. в Hofheim (Taunus)

Карл Елмендорф е роден в Дюселдорф като син на търговец. След като завършва хуманистична гимназия, първоначално изучава класическа филология, германистика и стоматология във Фрайбург, Мюнхен и Мюнстер. След това учи музикознание в Кьолн и Бон при Фриц Щайнбах (1855–1916) и Херман Абендрот (1883–1956). През 1916 г. става капелмайстор в Градския театър в Дюселдорф, през 1920 г. се премества в Майнц, за един сезон работи в Хаген, а след това става главен музикален ръководител в Аахен. През 1925 г. Мюнхенската държавна опера го назначава за първи капелмайстор, а по-късно и за генерален музикален директор. През 1932 г. става главен музикален директор в Насауския провинциален театър във Висбаден. Там дирижира, наред с другото, „Аида“ и „Макбет“ на Верди, „Пръстенът“ на Вагнер, „Кавалерът на розите“ на Щраус, както и няколко симфонични концерта. Към тях се прибавят и съвременни опери като „Надя“ на Едуард Кюннеке, както и „Очарователната вдовица“ на Волф-Ферари. През 1936 г. Елмендорф отива в Националния театър в Манхайм, а през 1938 г. – и като капелмайстор в Берлинската държавна опера. През 1938 г. е назначен от Адолф Хитлер за държавен капелмайстор. През 1942 г. Елмендорф става наследник на Карл Бьом (1894–1984) в Саксонската държавна капела в Дрезден и в Операта „Земпер“. Тук през 1943 г. е назначен за главен музикален директор на Дрезденската държавна опера.

През 1926 г. Карл Елмендорф участва в Немските фестивали във Ваймар и привлича вниманието на директора на Байройтския фестивал Зигфрид Вагнер (1869–1930), с когото се заплита в близки отношения. Вагнер го въвежда в кръговете на Байройт, където от 1928 г. Елмендорф активно набира артисти за „Бойния съюз за немската култура“. В Байройт Елмендорф дирижира многократно „Пръстенът на нибелунгите“ и други известни опери на Рихард Вагнер. Общо 81 пъти той застана на диригентския пулт на Байройтския фестивал. По време на военните фестивали през 1939–1942 г. той дирижира „Летящият холандец“. При повторното откриване на фестивала през 1951 г. внуците на Вагнер отказаха по-нататъшното му участие.

Близостта на Елмендорф до семейство Вагнер и ангажираността му с Байройтския фестивал допринесоха за това, че през 1933 г. в Нюрнберг, по повод рейхския партиен конгрес на НСДАП, той дирижира празнично представление на „Майсторите певци“. Диригентът беше ангажиран по специално желание на Адолф Хитлер. Организацията на представлението беше поета от директорката на Байройтския фестивал, Уинифред Вагнер. И по-късно Елмендорф поддържаше тесни контакти с върха на нацисткия режим и ги използваше за собственото си издигане. Елмендорф използваше особено близките си връзки с Герди Троост, съпругата на архитекта Пол Лудвиг Троост и близка довереница на Хитлер, за да се предлага отново и отново за отличия или високи постове. Целта му беше по този начин да се наложи над професионални конкуренти като диригентите Фуртванглер или Херберт фон Караян, което му се отдаде, особено при назначаването на поста „главен музикален директор“ в Дрезден. На 1 май 1937 г. Карл Елмендорф се присъедини към НСДАП. Поради професионални причини той беше член на Райхската културна камара.

В художествено отношение Елмендорф се считаше както в страната, така и в чужбина за един от най-важните и изтъкнати интерпретатори на Вагнер.  Професионалният му успех се вижда ясно и от размера на доходите му. Те се увеличават от 14 000 RM годишно през 1932 г. до 40 000 RM през 1937 г.  Професионалният му успех, който беше възможен и благодарение на близостта му до режима, не само направи Елмендорф финансово независим, но му позволи и да изнася концерти в чужбина. Елмендорф подкрепяше нацисткия режим, по-специално чрез изяви в окупираните от Германия територии. Така диригентът редовно изнасяше концерти както в окупираната, така и в неокупираната част на Франция, както и в Белгия и във фашистка Италия. През 1943 г. за това му бе присъден Военен кръст за заслуги II степен без мечове.

След края на Втората световна война Елмендорф е главен музикален директор на Държавния театър в Касел от 1948 до 1951 г. През 1951 г. той се завръща във Висбаден и до 1955 г. е главен музикален директор на Държавния театър във Висбаден. От 1955 г. той работи като музикален съветник на общинската администрация на столицата на провинцията Висбаден. И през втория си период във Висбаден Елмендорф се занимава с опери на Вагнер, Верди, Бетовен и Бизе. Към тях се прибавят, наред с другото, „Палестрина“ на Пфицнер, особено ценената от него опера „Якобинецът“ на Дворжак и премиерата на „Градът зад реката“ от Ханс Фогт (1911–1992) и Херман Касак (1896–1966) „Градът зад реката“. Той се изявява в оркестрината на Хесенския държавен театър във Висбаден почти 500 пъти.

Карл Елмендорф бе удостоен през 1956 г. с плакета „Гьоте“ на провинция Хесен. Той получи медала „Рихард Щраус“, както и наградата „Лойшнер“.

Карл Елмендорф умира на 21 октомври 1962 г. в Хофхайм ам Таунус. Погребан е в Северното гробище във Висбаден. В стълбището към първия балкон на Държавния театър във Висбаден стои бюст на Елмендорф, изработен от Ернст Достал. През 1965 г. във Висбаден една улица е кръстена на него. Поради участието си в партийния конгрес на Райха през 1933 г. и свързаната с това ефективна подкрепа за нацисткото движение Карл Елмендорф е изразил ясна подкрепа за националсоциализма като политическо движение, както и за нацисткия режим. Благодарение на близките си връзки с върха на нацисткия режим той заема високоплатени постове и по този начин извлича материална полза от режима. Поради това Историческата експертна комисия за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, назначена с решение на Общинския съвет от 2020 г., препоръча през 2023 г. преименуването на улицата в квартал „Югоизток“, носеща името на Карл Елмендорф. Членството му в НСДАП и, поради професионални причини, в Райхската културна камара също допринесоха за препоръката на Историческата експертна комисия.

Отговорният местен съвет на Висбаден-Югоизток се съобрази с препоръката и на 26 ноември 2024 г. прие решение за преименуването на улицата на „Елизабет-Шварцхаупт-щрасе“. Това решение беше приведено в действие с постановление на магистрата от 5 май 2026 г.

[Настоящият текст е създаден през 2012 г. от Холгер Райнер Штунц за печатната версия на „Енциклопедия на град Висбаден“ и е преработен и допълнен през 2024 г. от д-р Катрин Лукат.]