От края на III в. до началото на V в. сл.Хр. в Брекенхайм се е намирало раннохаламанско селище. Въз основа на името на местността е вероятно франкско основаване от VI до IX в., какъвто е случаят с Делкенхайм. Брекенхайм е споменат за първи път на 1 май 950 г. в грамота на крал Ото I. От 1137 г. Брекенхайм принадлежи на господарите на Епщайн. Брекенхайм е едно от най-богатите села в тяхното владение. Тук те са имали укрепено стопанство, което вероятно е включвало мелница, спомената през 1300 г. Значителни църковни земевладелци са били катедралният капитул на Майнц, абатството "Света Мария" и абатството Блайденщат.

Подобно на други села в Ландхен, Брекенхайм е въвлечен в споровете между графовете на Насау и господарите на Епщайн в началото на XV в. В края на 1417 г. селото е опожарено по време на вражда. Заложен от епщайнерите на графовете пфалцграфове на Рейн през 1480/88 г., Брекенхайм окончателно преминава към Ландграфство Хесен заедно с останалата част от "Ландхен" през 1492 г. Брекенхайм става част от Насау с Райхсдепутатския ферман от 1803 г., а след това от Прусия през 1866 г.

Параклис в Брекенхайм е споменат за първи път на 15 май 1251 г. Той е посветен на Свети Николай и през 1310 г. става самостоятелна енорийска църква. През 1655 г. Меденбах и свързаният с него Вилдсаксен са клон на Брекенхайм. Отделянето се извършва едва през 1984 г. Реформацията е въведена през 1526 г. по времето на Филип Великолепни. По време на Тридесетгодишната война селото е разрушено през 1638 г. с изключение на една къща и кулата на романската църква. Между 1720 и 1724 г. е построена нова барокова църква със зала, а кулата е обновена.

Пред църквата заседавал съдът, който се споменава за първи път през 1300 г. Той е бил председателстван от кмета, който е бил назначаван от жителите на Епщайн. Той упражнявал властта на командването и наказателното право в селото. През 1368 г. той е бил подпомаган от 16 дингути, а през 1375 г. - от петима старейшини. Районният съд в Мехтилдсхаузен е отговарял за кръвната юрисдикция. На съдебен печат от 1729 г. е изобразен Свети Михаил с меч в дясната ръка и везни в лявата.

През късното Средновековие Брекенхайм е важна лозарска община. Селото доставя масовото вино за абатството Блайденщат. След Тридесетгодишната война обаче лозарството запада. Жителите се опитват да подобрят потискащото икономическо положение, като отглеждат тютюн и плодове, произвеждат плодов оцет, отглеждат овце и търгуват с вълна. Овчарник се споменава за първи път през 1570 г. През 1614 г. има овцеферма и мелница, която ландграф Мориц е дал назаем на един франкфуртски пощенски администратор. През 1745 г. е построена мелница за масло - Klingenmühle, която работи до 1900 г. От 1846 г. до 1894 г. съществува мелница за зърно "Lochmühle".

През 1592 г. Брекенхайм има 43 къщи и 160 жители. Много хора стават жертва на Тридесетгодишната война и чумата и селото има само осем жители през 1638 г. Селото е почти напълно разрушено. До 1677 г. в Брекенхайм се завръщат около 30 семейства.

През 1665 г. за пръв път чуваме за състоянието на училището. През тази година енорийският свещеник поискал пари за заплата на учител. Около 1690 г. в плевнята за десятъка е създадена първата класна стая. Дотогава децата е трябвало да ходят на училище във Валау. През 1724 г. в по-голяма сграда е построено първото "истинско" училище с две класни стаи и учителска квартира. В тази сграда се намирали и кабинетите на кмета. С въвеждането на задължителното образование през 1755 г. за първи път преподаването се поема от квалифициран учител. Този учител е изпълнявал и функциите на органист, ктитор и звънар. През 1845 г. е създадена втора учителска длъжност. През 1938 г. е построено ново училище на Мьонхакер. Старото училище служи за кметство до 1966 г. Сградата е съборена през 1967 г.

В Брекенхайм има сравнително многобройно еврейско население: през 1794 г. то е около 5%. През 1843 г. 32 от 707 жители са евреи. Еврейските жители на Лангенхайн, Меденбах и Вилдсаксен също са принадлежали към религиозната общност на Брекенхайм, която е съществувала от 1772 г. Когато минималният брой членове на общността вече не може да бъде събран, през 1905 г. общността се слива с тази във Валау.

През 1750 г. Брекенхайм се сдобива с по-добро водоснабдяване, като пробива девет кладенеца. След многобройни петиции през 1804 г. е построено ново викарийно здание. През 1911 г. Брекенхайм е свързан с електрическата мрежа. От 30-те години на XIX в. местните пътища и пътят за Игщадт са разширени. От 1927 г. има общинска автобусна линия от Брекенхайм до Биерщат, откъдето може да се пътува с електрически трамвай до Висбаден. През 1928/29 г. селото е снабдено с модерен водопровод.

Брекенхайм остава земеделско село до 50-те години на ХХ век, но земеделието вече не е основен източник на доходи за жителите. Все повече жители на Брекенхайм се насочват към шивашката промишленост и най-вече към строителството. Доставките на мляко за близкия курортен град са допълнителен източник на доходи.

Първите клубове са основани в селото от 80-те години на XIX век: хоровото дружество "Айнтрахт" през 1885 г., гимнастическият клуб "Брекенхайм" през 1890 г., клубът по птицевъдство през 1907 г., клубът на пожарникарите през 1910 г., колоездачният клуб "Солидарност" през 1912 г. и хоровото дружество "Фрохсин" през 1922 г.

В Първата световна война има 24 жертви, за които през 1923 г. след оттеглянето на френската окупация пред църквата е издигнат паметник. Общността преживява Втората световна война до голяма степен невредима, с изключение на 64 паднали и изчезнали.

След Втората световна война населението нараства значително поради притока на разселени лица (1939 г.: 826 жители; 1946 г.: 1065 жители; 1950 г.: 1142 жители). През 60-те години на ХХ век Брекенхайм се превръща в предпочитана жилищна общност. За хората от Висбаден, Майнц и Франкфурт, които искат да строят, са определени големи строителни площи, първоначално "Auf der Ahl" и в района "Die Weinberge", а по-късно са добавени "Prügelwiese" и "Prügelgärten". През 1965 г. е построена многофункционална сграда, в която се помещават кметството, пожарната и седем апартамента. До 1980 г. населението се утроява. През 2014 г. Брекенхайм има около 3300 жители.

През 60-те години на ХХ век селото получава герб, базиран на стария съдебен печат, който изобразява вертикален сребърен меч със златна дръжка и златни люспи в червено. През 1974 г. общинските власти решават, че Брекенхайм трябва да бъде присъединен към Висбаден. На 21 юни 1974 г. парламентът на провинция Хесен одобрява това искане и присъединяването се извършва на 1 януари 1977 г.

[Този текст е създаден през 2017 г. от д-р Бригите Щрайх и Лидия Шварцлох за печатната версия на енциклопедията на град Висбаден и е преработен и допълнен през 2025 г.].