Параклисът е споменат за първи път на 15 май 1251 г. Той е посветен на Свети Николай и става самостоятелна енорийска църква през 1310 г. През 1655 г. Меденбах и свързаният с него Вилдсаксен са клон на Брекенхайм. Отделянето се извършва едва през 1984 г. Реформацията е въведена през 1526 г. при Филип Великолепни. По време на Тридесетгодишната война селото е разрушено през 1638 г. с изключение на една къща и кулата на романската църква. Между 1720 и 1724 г. е построена нова барокова църква със зала, а останалата кула е реновирана.

Съдът, който се споменава за първи път през 1300 г., заседава пред църквата. Той е бил председателстван от Шултхайс, който е бил назначаван от господарите на Епщайн. Той упражнявал властта на заповедното и наказателното право. През 1368 г. и 1375 г. Шултхайс е подпомаган от петима съветници. Районният съд в Мехтилдсхаузен е отговарял за кръвната юрисдикция. Известно е, че първият печат на съда датира от 1721 г., въпреки че все още представлява само надпис. От 1729 г. на съдебния печат е изобразен Свети Михаил с меч в дясната ръка и везни в лявата.

Лозарството е важен икономически сектор през късното Средновековие. Лозята са били собственост на манастира Блайденщат и са били обработвани от работници от Брекенхайм. Тук се е произвеждало масовото вино за манастира Блайденщат. След Тридесетгодишната война обаче лозарството запада, но продължава до 1927 г., когато зараза от филоксера унищожава лозята. От 1893 г. до 1926 г. се отглежда бяло грозде, което се преработва в ризлинг и австрийско грозде. Дрогата от червеното грозде се използва за оцветяване на виното.

От XVII в. нататък жителите се опитват да подобрят потискащото икономическо положение, като отглеждат тютюн и плодове, произвеждат плодов оцет, развъждат овце и търгуват с вълна. За пръв път през 1570 г. се споменава овцеферма. От 1492 г. в Брекенхайм са регистрирани две мелници. Едната от мелниците, така наречената Gerbermühle, която се намира между Валау и Брекенхайм, съществува и днес. През 1614 г. там е имало овцеферма, която заедно с една от мелниците е дадена назаем на франкфуртски пощенски администратор от ландграф Мориц. През 1745 г. е построена мелница за масло - Klingenmühle, която работи до 1900 г. Мелницата за зърно "Lochmühle" съществува от 1846 г. до 1894 г. В Брекенхайм има и пещ за вар, която по-късно се превръща в тухларна. През 1689 г. поради Пфалцката война за наследство тук не е било възможно да се изпичат тухли.

До 50-те години на ХХ век Брекенхайм остава земеделско селище, но земеделието вече не е основният поминък на жителите. Все повече жители на Брекенхайм се насочват към шивашката промишленост и най-вече към строителството. Около 1700 г. вече имало шивачи, обущари, обущари, тъкачи на платно и бояджии. В Брекенхайм е имало и ковачница, имало е мелничари, хлебари, месари, пивовар, майстори седлари, дърводелци и миньори. Около 1777 г. са добавени производители на чанти, а през 1799 г. - на катарами. Доставките на мляко за близкия курортен град са били допълнителен източник на доходи.

През 1592 г. Брекенхайм има 43 къщи със 160 жители. Много хора стават жертва на Тридесетгодишната война и чумата и селото има само осем жители през 1638 г. Селото е почти напълно разрушено. До 1677 г. в Брекенхайм се завръщат около 30 семейства.

През 1665 г. за пръв път чуваме за състоянието на училището. През тази година енорийският свещеник поискал пари за заплата на учител. От 1683 г. училищната стая се помещава в стар хамбар за събиране на десятък. Дотогава децата е трябвало да ходят на училище във Валау. Училищната стая е била и домът на учителя Йохан Якоб Вагнер. Сградата била полуразрушена, затова през 1733 г. общността обявила, че спешно се нуждае от нова училищна сграда.

С въвеждането на задължителното образование през 1755 г. за първи път преподаването се поема от квалифициран учител. Този учител е изпълнявал и функциите на органист, църковен настоятел и звънар. През 1845 г. е създадена втора учителска длъжност. През 1938 г. е построено ново училище на Мьонхакер. Старото училище от XVIII в. служи за кметство до 1966 г. Сградата е съборена през 1967 г.

В Брекенхайм има сравнително многобройно еврейско население: през 1794 г. то е около 5%. През 1843 г. от 707 жители 32 са евреи. Еврейските жители на Лангенхайн, Меденбах и Вилдсаксен също са принадлежали към религиозната общност на Брекенхайм, която е съществувала от 1772 г. Когато минималният брой членове на общността вече не може да бъде събран, през 1905 г. общността се слива с тази във Валау.

През Първата световна война има 24 жертви, за които през 1923 г. след оттеглянето на френската окупация пред църквата е издигнат паметник. Енорията преживява Втората световна война до голяма степен невредима. Убити и изчезнали са 64 жители на Брекенхайм.

След Втората световна война населението нараства значително поради притока на разселени лица (1939 г.: 826 жители; 1946 г.: 1065 жители; 1950 г.: 1142 жители). През 60-те години на ХХ век Брекенхайм се превръща в предпочитана жилищна общност. За хората от Висбаден, Майнц и Франкфурт, които искат да строят, са определени големи строителни площи, първоначално "Auf der Ahl" и в района "Die Weinberge", а по-късно са добавени "Prügelwiese" и "Prügelgärten". През 1965 г. е построена многофункционална сграда, в която се помещават кметството, пожарната и седем апартамента. До 1980 г. населението се утроява. През 2014 г. Брекенхайм има около 3300 жители.

През 1750 г. Брекенхайм се сдобива с по-добро водоснабдяване, като пробива девет кладенеца. Кладенците, включително общинският кладенец, съществуват още от 1698 г. През 1709 г. са създадени кладенците пред църквата, Обербрунен и Мьонхбрунен на Мьонхгасе 6. След многобройни петиции през 1804 г. е построено ново наместничество. През 1911 г. Брекенхайм е свързан с електрическата мрежа. От 30-те години на XIX в. местните пътища и пътят за Игщадт са разширени. От 1927 г. има общинска омнибусна линия от Брекенхайм до Биерщат, откъдето може да се пътува с електрически трамвай до Висбаден. През 1928/29 г. селото е снабдено с модерен водопровод.

Първите клубове в селото са основани през 80-те години на XIX в.: хоровото дружество "Eintracht" през 1885 г., гимнастическият клуб "Breckenheim" през 1890 г., клубът по птицевъдство през 1907 г., клубът на пожарникарите през 1910 г., клубът по колоездене "Solidarität" през 1912 г. и хоровото дружество "Frohsinn" през 1922 г.

През 60-те години на ХХ век селото получава герб, базиран на стария съдебен печат, който изобразява вертикален сребърен меч със златна дръжка и златни люспи в червено. През 1974 г. общинските власти решават, че Брекенхайм трябва да бъде присъединен към Висбаден. На 21 юни 1974 г. парламентът на провинция Хесен одобрява това искане и присъединяването се извършва на 1 януари 1977 г.

[Този текст е създаден през 2017 г. от д-р Бригите Щрайх и Лидия Шварцлох за печатната версия на енциклопедията на град Висбаден и е преработен и допълнен през 2025 г.].