Вечерта на 5 октомври 1955 г. членовете на Конференцията за европейското разписание приемат покана от правителството на провинция Хесен и градската администрация за прием в голямата зала на Курхаус.

За разлика от предвидените в меморандума от 5 октомври 1955 г. шестима представители на международни железопътни компании, представители на всички европейски държави участнички подписаха Златната книга.

Надхвърляйки политическите и идеологическите граници, тази вечер в книгата се подписват швейцарският президент на железниците Вихер, западногерманският президент на Бундесбан Фроне, неговият източногермански колега Фрайтаг, който по това време в съобщение за пресата все още е наричан представител на съветската зона, и съветският президент на железниците Запорожев. Присъстваха и представители на южноевропейски и северноевропейски държави като Канелопулус от Гърция и Щокке от Норвегия. Подписите на Сулар от Франция и Олсар от Чехословакия очертаха рамката на Европа от запад на изток. С Ялчук от Турция се подписа и представител на държава, която не се намира в ядрото на Европа.

Това, както и трансграничното сътрудничество по време на конференцията, подчертават единството между народите, което става възможно благодарение на железопътната линия, която ги сближава.