Еми Арбел е оцеляла като малко момиче в концентрационните лагери Равенсбрюк и Берген-Белзен. Давид Шафер е избягал от геноцида в Транснистрия, защото не се е подчинил на правилата. Братята Нико и Ролф Камп, разделени от родителите си, са били укривани от холандското съпротивително движение на 13 различни места, за да бъдат спасени от убийците си. Днес са живи само малцина оцелели от Холокоста. Затова записването на спомените им играе централна роля. Многопластовият проект „АБЕР АЗ ЖИВЕЯ“ се зае с тази задача по необичаен начин: той даде живот на графични истории, за които почти нямаше документални източници. В тясно сътрудничество с четиримата оцелели международно известните художници Мириам Либицки (Ванкувър, Канада), Гилад Селиктър (Пардес Хана-Каркур, Израел) и Барбара Йелин (Мюнхен) създадоха графична реконструкция на спомените. В резултат на тези срещи възникнаха комикси, които чрез рисунки разглеждат въпросите за травмата, паметта и оцеляването. Създадената антология „ABER ICH LEBE“ (Но аз съм жив), издадена от проф. д-р Шарлот Шалие (Университет на Виктория, Канада), и изложбата разчупват зрителните навици и образите на Холокоста. Историите визуализират по непосредствен и трогателен начин едно невъобразимо събитие и същевременно създават нов архив на спомените за бъдещите поколения. Комиксът се оказва мощно средство за реконструкция на това, което не е документирано визуално, като правдоподобно, субективно и възможно най-истинно повествование отвъд фотореалистичното изображение. Въз основа на оригинални рисунки, скици, архивен материал и интервюта с участници изложбата осветява и процеса на създаване на книгата.

Куратори на изложбата са Барбара Йелин и Якоб Хофман. Тя е реализирана в сътрудничество с Градския музей в Ерланген и Комикс-салона в Ерланген.