На 23 юли 1981 г. в квартал Ербенхайм на град Висбаден, в близост до местното летище, една улица беше кръстена на името на авиационния пионер и офицер от военновъздушните сили Волфганг фон Гронау (1893–1977).

Волфганг фон Гронау е роден на 25 февруари 1893 г. в Берлин като син на генерал от артилерията Ханс фон Гронау. Израства в Източна Прусия и посещава гимназия. През 1911 г. става морски кадет в Морското училище в Кил. По време на Първата световна война фон Гронау служи като лейтенант и старши лейтенант на различни военни кораби.

От 1915 г. фон Гронау служи като морски пилот на различни щабни и фронтови постове. Година по-късно е преместен във Варнемюнде като референт в Комисията за изпитване и приемане на морски самолети. Там фон Гронау изпробва жироскопичен хоризонт, което бележи началото на инструменталното летене. След края на Първата световна война фон Гронау напуска армията с чин капитан-лейтенант.

В следвоенния период фон Гронау стопанисва имението си „Шьонвалдхен“ край Гилгенбург в Източна Прусия. Политически фон Гронау явно се ангажира само за кратко. От 1923 до 1925 г. той е член на ветеранската организация „Щалхелм – Съюз на фронтовите войници“.

През 1926 г. фон Гронау участва в „1-вото немско състезание по морско летене“ във Варнемюнде, което спечели. С хидроплан от типа „Хайнкел 5“ в началото на ноември 1926 г. той постави световен рекорд. По-малко от месец по-късно той става ръководител на обучението и член на управителния съвет на новосъздаденото Германско училище за гражданска авиация във Варнемюнде.

От 1929 г. Волфганг фон Гронау придобива международна известност като пионер на авиацията. През същата година той прелита за един ден от Германия до Исландия, което по онова време е било изключително авиационно постижение. На 18 август 1930 г. фон Гронау лети с хидроплан от типа „Дорниер Вал“ от остров Зильт през Исландия, Гренландия и Лабрадор до Ню Йорк. Това беше първото пресичане на Атлантическия океан с хидроплан. В Ню Йорк фон Гронау беше посрещнат от американския президент Хувър в Белия дом.

През 1932 г. Волфганг фон Гронау проучи с самолет така наречения „Северен маршрут“. За целта той прелетя над вътрешния леден щит на Гренландия и откри нова планинска верига. Впоследствие датското правителство нарече тази планинска верига „Гронау Нунатакер“. Полетът му завърши в Чикаго. Същата година Волфганг фон Гронау тръгна на околосветско пътешествие със самолет – върхът в неговата авиационна кариера. С „Дорниер Вал“ той прелетя от остров Зильт, като направи многобройни междинни кацания, над Атлантическия океан, американския и азиатския континент, след което се завърна в Европа. На 9 ноември 1932 г. фон Гронау пристигна в завода „Дорниер“ на езерото Бодензее. Накрая той се върна в Лист, където беше обявен за почетен гражданин. Общо той беше изминал повече от 44 000 километра по въздух.

След „вземането на властта“ от националсоциалистите гражданската авиация бе преоценена под ръководството на новоназначения министър на авиацията на Райха Херман Гьоринг. Волфганг фон Гронау беше назначен в новосъздадената служба и до 1934 г. отговаряше за цялостното обучение на морските пилоти. На 1 май 1933 г. фон Гронау се присъедини към НСДАП. От 1934 до 1938 г. той е председател на Аероклуба на Германия и вицепрезидент на Международната аеронавигационна федерация.

С основаването на германските въздушни сили през 1936 г. фон Гронау става резервен офицер в този род войски и в това си качество е повишаван няколко пъти. На 1 януари 1939 г. фон Гронау е реактивиран и първоначално е назначен в ескадрила за обучение с чин подполковник. Малко преди началото на Втората световна война фон Гронау е назначен за въздушен аташе в германското посолство в Токио. През юни 1939 г. той става също така въздушен аташе за японската марионетна държава Манджукуо в Манджурия. Като военен аташе той трябваше да си състави ясна представа и да си формира мнение за армията на приемащата държава. За тази цел трябваше да се поддържат отношения, вдъхващи доверие, с компетентните власти, както и приятелски и дружески връзки с определени кръгове от хора. Освен това военните аташета трябваше да участват в учения, да посещават военни обекти, както и да следят специализираната литература и пресата. Те трябваше да докладват за своите наблюдения.

В рамките на длъжността си в Япония фон Гронау бе повишен. Към края на войната той имаше звание генерал-майор в резерва и бе многократно награждаван. След капитулацията на Германия фон Гронау беше интерниран, а след капитулацията на Япония попадна в американски военнопленнически лагер. Оттам той се завърна в Германия през 1947 г.

В следвоенния период той работи като представител на северноамерикански самолетен завод и се посвещава на земеделието във фермата си край езерото Кимзее. За преживяванията си като пионер на авиацията и аташе по въздушните сили Волфганг фон Гронау написва през 1955 г. автобиография с заглавие „Weltflieger“ („Световен летец“). Още през 30-те години на XX век Гронау беше публикувал спомени от пътуванията си. В книгата от 1955 г. той описва по-специално своето околосветско пътуване през 1932 г.

Той умира на 17 март 1977 г. във Фрасдорф. В различни градове улици са кръстени на Волфганг фон Гронау. В Лист на остров Зильт, където фон Гронау е почетен гражданин, му е отредено почетно гробище.

Поради членството му в НСДАП и преди 1933 г. в „Щалхелм – Съюз на фронтовите войници“ – една националистическа група с фолкски характер, както и поради длъжността му като аташе по въздушните сили – военно-дипломатическа длъжност, която е заемал в Япония, най-близкия съюзник на Германската империя, Историческата експертна комисия за преразглеждане на улици, сгради и съоръжения в столицата на провинцията Висбаден, кръстени на имена на лица, назначена с решение на Общинския съвет от 2020 г., препоръча контекстуализирането на улица „Гронау“. Общинската администрация се съобрази с препоръката на Историческата експертна комисия с решение от 24 март 2026 г.