При изгарянето си водородът не отделя CO₂. Ето защо, ако се произвежда с възобновяеми енергийни източници, той може да бъде енергиен източник, щадящ климата. Според актуалния план за топлоснабдяване обаче водородът вероятно няма да играе значителна роля в топлоснабдяването на Висбаден.

Важна причина за това са високите разходи: отоплението с „зелен“ водород вероятно ще бъде значително по-скъпо от отоплението с термопомпа или чрез топлофикационна мрежа. Затова се очаква, че само малък брой домакинства биха се възползвали от тази възможност. Изграждането на собствена водородна мрежа би било следователно икономически много скъпо. Преустройството на съществуващата мрежа за природен газ за водород е възможно само ако всички потребители в мрежата преминат от природен газ към водород. Поради по-високите разходи за потребителите и организационните усилия, този вариант също е малко вероятен.

Биогазът се получава при ферментацията на биомаса. Полученият при този процес метан може да бъде преработен и подаден в газопреносната мрежа под формата на биометан. За потребителите преминаването към него по принцип е лесно. Подобно на екологичната електроенергия, биометанът не е необходимо да се доставя директно до дома им. Достатъчно е доставчикът да подаде закупеното количество в газопреносната мрежа. Биометанът може да замести част от потреблението на природен газ, но няма да бъде достатъчен за цялостното отопление.

Важна причина за това е ограничената наличност: на територията на депото „Дикерхофбрух“ в момента се изгражда биогазова инсталация. От 2029 г. тя трябва да преработва годишно около 60 000 тона биологични отпадъци от Висбаден и окръг Райнгау-Таунус и да произвежда от тях около 5 милиона кубически метра биометан. С това обаче теоретично биха могли да се покрият само около два процента от днешното потребление на газ за отопление във Висбаден.

За производството на биогаз, освен отпадъци, могат да се използват и растения, които се отглеждат специално за тази цел. Това е спорно, тъй като тези площи тогава не са на разположение за отглеждане на хранителни продукти. Освен това отглеждането на енергийни култури на големи площи в монокултури може да засегне биологичното разнообразие.

Синтетичният метан се произвежда от водород и CO₂. Той не се различава от метана, получен от природен газ или биогаз, и затова може да бъде подаван в съществуващата газова мрежа. Ако се произвежда с възобновяеми енергийни източници, той може да се счита за климатично неутрално гориво, тъй като при изгарянето му се отделя точно толкова CO₂, колкото е било свързано по-рано при производството му. Теоретично синтетичният метан може да се произвежда в големи количества. Въпреки това ролята му в топлоснабдяването е незначителна.

Важна причина за това са големите разходи: производството на синтетичен метан е технически сложно, скъпо и изисква много електроенергия. Първо трябва да се произведе водород и да се извлече CO₂ от въздуха, за да се произведе метан от тях. По този начин производството му е по-скъпо и по-енергоемко в сравнение с това на други климатично неутрални газове. В Германия понастоящем производствените мощности са ограничени. Затова все още е трудно да се прецени какви количества ще бъдат на разположение в бъдеще и на каква цена.

Като цяло възобновяемите газове не са подходяща алтернатива за дългосрочно заместване на газовите отоплителни системи в голям мащаб. Те често са налични в ограничени количества и са значително по-скъпи от използваното досега природен газ. Освен това бъдещото използване на газопреносната мрежа все още е несигурно.

За сектора на отоплението съществуват добри, благоприятни за климата технологии като термопомпите и мрежите за централно отопление. Поради това има много аргументи в полза на използването на благоприятни за климата газове там, където други решения не са възможни, например в промишлеността или в корабоплаването и въздушния транспорт.