В това интервю основателят на музея Райнхард Ернст разказва за страстта си към непредставителното изкуство, за началото на музея и защо вярва, че изкуството е част от живота ни още от детството.

Защо избрахте Висбаден за място на музея?
Райнхард Ернст: Съпругата ми е родена във Висбаден и от 25 години живеем в столицата на провинцията. Така че тук сме си у дома. Какво по-хубаво от това да построиш музей в родния си град? След като първоначалните ни планове да построим музей за абстрактно изкуство в Лимбург - мястото, където се намират двете ми компании - се провалиха, търсихме ново място. Още от самото начало търсехме подходящо място във Висбаден. Когато внезапно се освободи парцел на Вилхелмщрасе 1 и се проведе референдум, за да се реши как да бъде застроен, беше очевидно, че трябва да започнем диалог тук с нашата фондация и проекта за музей.

Какво значение има абстрактното изкуство за вас лично?
Райнхард Ернст: Аз съм човек на цветовете и обичам да се потапям в абстрактни произведения на изкуството: да гледам приложението на цветовете, да наблюдавам жестовете и формите. Това, което особено ценя в абстрактната живопис, е, че тя не ни дава никакви насоки. Всеки може да види и открие това, което иска. За абстрактното изкуство може да се води прекрасен разговор - то винаги предлага нещо, за което да се говори. За мен този вид изкуство е изключително демократично.

Сградата на музея е проектирана от японския архитект Фумихико Маки - какво е общото между вас?
Райнхард Ернст: Запознахме се с Фумихико Маки преди много години на рожден ден, организиран от общи приятели в Токио. Веднага се харесахме. След първата ни среща през годините заедно с него посетих много негови сгради в Япония. Това, което го характеризира, е неговият невероятно изтънчен дизайн, който в същото време изглежда много сдържан, почти прост. Разглеждането на "човешката архитектура" е един от водещите принципи на Маки. Много архитекти издигат със сградите си паметник на самите себе си - не и Фумихико Маки. Той уважава желанията на клиента и се въздържа да изтъква своя статут. Няма такова нещо като "сграда на Маки". По това той се различава от другите големи архитекти.

След опустошителното цунами, което отне живота на безброй хора в Япония, се свързах с Маки. Със съпругата ми искахме да помогнем. Искахме да направим нещо повече от това да дарим пари. Затова заедно с Фумихико Маки построихме Къщата на надеждата в Натори, място, което беше силно засегнато от морското земетресение. Районът, в който живееха много рибари, беше просто отнесен от водата. Много деца и баби и дядовци изведнъж останаха сами. Къщата на надеждата е място за срещи на деца и възрастни хора. Маки веднага изяви желание да реализира този проект безвъзмездно, това беше първото ни сътрудничество, което оттогава ни държи в тясна връзка.

Обратно към Висбаден: Каква сграда имахте предвид тук?
Райнхард Ернст: Планирането на нашия музей отне около три години. Имаше редица спецификации от града, които взехме предвид и които в крайна сметка бяха приети за даденост от нашия архитект. Адресът на Вилхелмщрасе 1 е началната точка на историческата главна улица в центъра на града. Музеят трябваше да оживи ъгъла и да бъде построен на същото място, на което се намираше разрушеният по време на войната Гранд хотел "Виктория". Исках модерна, независима сграда, която да се вписва добре в историческите сгради в центъра на града. Маки се справи чудесно.

Как хората могат да се подготвят за посещение в Мрежата?
Райнхард Ернст: Трябва да сте подготвени за преживяване на изкуството, което не е ежедневие. И трябва да се опитате да се откажете от идеята, че можете да прочетете или дори да разберете едно произведение. Абстрактните произведения на изкуството ни поставят пред загадки. Не е нужно да ги решаваме. Някои произведения ни говорят веднага - те събуждат асоциации. Вълнуват ме понякога невероятните цветови градиенти, а често и съпоставянето на цветовете. Необикновените цветови комбинации на Хелън Франкенталер или вихрената динамика на К. О. Гьотц. Абстракцията ми дава свободата да видя това, което искам да видя. Човек може да се научи да вижда изкуството по този начин, независимо от образованието и възрастта си.

Кои творби не бива да се пропускат по време на посещение?
Райнхард Ернст: Сградата и произведенията на изкуството образуват едно цялостно произведение на изкуството. Най-добре е да видите всичко в свободното си време: Като се започне от мазето, където "Блуждаещите облаци" на Mad C превръщат тоалетните в произведение на изкуството, през четирите стаи на специалната изложба "Хелън Франкенталер движи Джени Бросински, Ина Геркен, Адриан Шийс", до втория етаж, където нашите посетители могат да се възхитят на обширни релефи на Франк Стела и на голямоформатни творби на Тошимицу Имай и Фридел Дзубас и др.

Популяризирането на децата играе особена роля в много ...
Райнхард Ернст: Аз самият не съм имал досег с изкуството като дете. Роден малко след Втората световна война, имах красиво, но и лишено от него детство. Нямаше изкуство нито вкъщи, нито в училище. Нямаше и контакт с музеите, никой не ме беше запознал с тях. Днес много съжалявам за това. Така че за първи път отидох в музеи едва като възрастен, главно в неделя, когато нямах служебни срещи. Изкуството, което видях - не само абстрактното изкуство, това предпочитание дойде по-късно - ме развълнува дълбоко. Тогава ми се прииска да дам възможност на младите хора да правят това, което на мен не ми беше позволено като дете.

Също така съм твърдо убеден, че нашият музей може да събуди творчеството у децата. Творчество, от което се нуждаем повече от всякога в нашата страна. Имаме богата програма за деца и младежи - за тях има детска обиколка в Mediaguide, предлагаме различни работилници, а цветната ни лаборатория е много популярна. Всички наши програми можете да намерите на нашия уебсайт в раздела "Научи и преживей".

Каква е оценката ви след повече от година?
Райнхард Ернст : От откриването на музея през юни 2024 г. сме посрещнали повече от 200 000 посетители. Някои от тях са пътували от далечни краища на страната, за да разгледат нашия музей и изложбите. Фактът, че музеят е толкова добре приет, ме изпълва с голяма радост. Особено съм доволен обаче, че през тази година посрещнахме в нашия музей почти 780 образователни групи и около 10 500 деца и младежи на възраст под 18 години.