Съвременни концепции за представяне, двуезичен дизайн и впечатляващо разширение на откритата площ поставят съдбата на принудителните работници в центъра на общественото внимание.

Висбаден поглежда назад към един мрачен аспект от историята на града. От март 1944 г. до март 1945 г. на мястото на бившия конно-турнирен комплекс „Unter den Eichen“ е съществувал външен лагер на специалния лагер на СС в Хинцерт. По това време СС преместваше службите си в покрайнините на града поради въздушните удари на съюзниците. „За изграждането на тези алтернативни обекти СС изисква затворници от концентрационния лагер в Хунсрюк“, обяснява ръководителката на отдела за мемориали и история на града в градския архив, д-р Катрин Лукат.

„На 20 март 1944 г. първите 57 затворници пристигнаха в града. В пиковия момент СС интернира тук около 100 мъже“, продължава Лукат. Затворниците представляваха група жертви, малко позната в Германия. „Повечето затворници бяха от Люксембург“, казва директорът на градския архив д-р Петер Квадфлиг. „По време на Втората световна война само от окупираното Великохерцогство близо 1600 мъже бяха депортирани в концентрационния лагер Хинцерт“, обяснява Квадфлиг, който сам е изследвал, между другото, за магистърската си работа темата за Люксембург по време на Втората световна война. „Това бяха мъже, които в Люксембург, който германците се опитваха да германизират, отказаха да служат във Вермахта, оказаха съпротива или подкрепиха съпротивата.“

Във Висбаден затворниците от концентрационния лагер трябвало да извършват тежка принудителна работа. Така мъжете ремонтирали служебни жилища за висши кадри от СС като Юрген Строп. Строп, ключова фигура при потушаването на въстанието във Варшавското гето през 1943 г., по това време бил висш командир на СС и полицията за Рейн/Вестмарк със седалище във Висбаден. Затворниците от концентрационния лагер обаче разчистваха и бомбени отломки в центъра на града и работеха във фабрики във Висбаден.

Освен това СС принуди затворниците да построят бункер. Той трябваше да защити служителите на СС службите в града, които бяха преместени от центъра на района „Унтер ден Айхен“, разположен на края на гората. „На 18 декември 1944 г. върху терена паднаха бомби. Шестима затворници от лагера в Люксембург загинаха при тази атака“, обяснява Лукат. „СС им отказа достъп до бункера, заплашвайки ги с оръжие.“ Надзорът в лагера за концентрационни затворници беше поет от полицейски резервисти, които бяха твърде възрастни за военна служба. „Интензивни проучвания позволиха реконструкцията на биографията на един от надзирателите. Тя показва по пример как мъжете бяха подготвяни за службата си в лагера и какви правни последствия имаше службата в лагера след 1945 г.“, обяснява Лукат.

Само бетонният бункер е устоял на времето. Всички останали бараки на СС на турнирното игрище са изчезнали веднага след края на войната. Самият лагер е бил разпуснат на 26 март 1945 г., а останалите затворници са били преместени във Франкфурт на Майн. На някои е успяло да избягат. Те се скрили в близост до лагера и чакали пристигането на американската армия.

Дълго време външният лагер на концентрационния лагер във Висбаден остана забравен. Едва в края на 70-те години на миналия век се засилиха гласовете, които изискваха създаването на постоянен мемориал. На 9 ноември 1991 г. тогавашният кмет Ахим Екснер откри първата постоянна изложба в бункера „Unter den Eichen“. С откриването на изложбата общинската администрация на столицата на провинцията Висбаден превърна бункера в мемориален комплекс. След 35 години тази изложба се преработва и разширява с нови данни от историческите изследвания за съдбите на отделни лица. 

Нова постоянна изложба напомня за над 100-те затворници от външния лагер на концентрационния лагер във Висбаден. Тя има въздействие и извън вътрешността на бункера. Големи табла във външната зона правят мемориала видим. Те поставят шестимата люксембургци, убити на 18 декември 1944 г., в центъра на вниманието. Заместник-кметът по култура д-р Хендрик Шмел подчертава значението на това присъствие. Почитането на паметта вече се извършва и в публичното пространство. „Чрез разширяването на изложбата и в външната зона мемориалът вече се разпознава по-добре като такъв. Почитането на паметта на мъжете, които загубиха живота си на това място, вече е в центъра на вниманието“, казва Шмел.

Градският архив, като управляващ орган на мемориала „Unter den Eichen“, започна през 2021 г. проучванията за сега преработената изложба. „След по-дълъг период на затваряне, през който бе изградена новата изложба, мемориалът вече може да отвори отново редовно“, обяснява Квадфлиг. „От разработването на новата концепция за изложбата през оформлението на външната зона до изграждането на изложбата – това беше интензивен процес, който сега приключва с новата, визуално привлекателна и съобразена с актуалните стандарти за работата по паметта и възпоменанието изложба.“

Централен аспект е многоезичието. Текстовете в изложбата са изцяло на немски и английски език. Допълнителни материали са налични и на френски език. Това е съзнателен сигнал към потомците на задържаните от Люксембург, Франция и Белгия. „По време на разработването на концепцията градският архив поддържаше тесни контакти с родните общини на депортираните“, допълва Шмел.

В рамките на преустройството на постоянната изложба градският архив, с подкрепата на общинската служба за строителство, модернизира и инсталациите, извърши спешно необходими ремонтни работи и монтира аварийно осветление в бункера.

Постоянната експозиция ще бъде официално открита с тържествена церемония във вторник, 12 май. Поради ограниченото пространство в мемориала, участието в откриването е възможно само с покана. От събота, 16 май, мемориалът обаче отново ще бъде отворен за всички заинтересовани. Както и преди преустройството, мемориалът ще работи всяка събота от 14 до 16 часа. Могат да се заявят и екскурзии с гид за групи в друго време и през други дни от седмицата. За целта заинтересованите лица могат да се обърнат директно по имейл към градския архив: stadtarchivwiesbadende.