Благодарение на промяна в състава на бетона и свързаното с това по-бързо начално втвърдяване, затварянето на пътя беше отменено с около три седмици по-рано от първоначално планираното. 

На силно натоварените автобусни спирки, като например платформите B, C и D на централната гара, традиционните асфалтови настилки достигат границите на възможностите си. Високите температури, постоянното спиране и потегляне на автобусите водят до образуване на колеи, деформации и неравности. Затова град Висбаден съзнателно избра най-качествения и дълготраен вариант за изграждане – бетонната конструкция.

„По-добрият метод на строителство осигурява по-дълъг експлоатационен срок и съответно предимства за гражданите. Бетонният път издържа при това натоварване 25 до 30 години без значителен ремонт, остава стабилен дори при високи температури и причинява по-малко последващи разходи“, обяснява Марк Дален, отговарящ за транспорта.

Пътищата, изградени по бетонна технология, се състоят от смес от цимент, пясък, чакъл и вода. Циментът служи като свързващо вещество, което държи всичко заедно. Така наречената горна конструкция е пътна настилка от бетон. Тя лежи върху носещ слой от трошен камък. Носещите слоеве прехвърлят натоварването към подпочвения слой и служат като защита срещу замръзване. 

След полагането бетонът обикновено трябва да престои и да се втвърди в продължение на няколко седмици, за да достигне пълната си носеща способност и якост. Едва тогава пътят може да бъде отворен за движение. По време на фазата на втвърдяване не се извършват видими строителни работи. Въпреки това четириседмичното изчакване е необходима инвестиция в дълготрайността на пътя: ако (тежки) превозни средства започнат да ползват пътя по-рано, те биха могли да нанесат трайни щети на настилката, която все още не е напълно втвърдена. 

Столицата на провинцията Висбаден благодари на всички участници в движението за търпението им по време на фазата на втвърдяване.

В зависимост от натоварването столицата на провинцията използва различни видове пътни настилки. Ето трите най-важни варианта накратко:

•  Бетонът е най-скъпият, но и най-стабилният вариант. Той е светъл, отразява светлината и се нагрява по-малко. Освен това е устойчив на деформации и изключително издръжлив. Недостатъците са високите начални разходи, дългото време за втвърдяване и по-сложните ремонти.
• Полутвърдото покритие съчетава липсата на фуги при асфалта с якостта на бетона при натиск. То може да се използва бързо (след два до три дни), издържа на тежки натоварвания и е по-устойчиво на топлина от чистия асфалт. Въпреки това фазата на полагане е много сложна, а ремонтите изискват специална техника. 
•  Асфалтът е евтин, полага се бързо и се ремонтира лесно. Той осигурява комфортно и безшумно шофиране. При силна жега обаче може да омекне, да се деформира и да се образуват колеи. Влагата също може да проникне и да доведе до дупки. Тази настилка изисква по-често поддържане.