В квартал „Норд-Ост“ по решение на Общинския съвет от 26 януари 1956 г. една улица е кръстена на композитора Рихард Щраус (1864–1949).

Рихард Щраус е роден на 11 юни 1864 г. в Мюнхен като син на професионален музикант. Между 1870 и 1882 г. той посещава училище там. Успоредно с това получава музикално образование и още от рано започва да композира, като посещава уроци по композиция. През 1882 г. Щраус полага зрелостния си изпит. След това учи два семестъра философия, естетика и история на изкуството в Мюнхенския университет. Между 1883 и 1885 г. Щраус предприема пътуване с артистична цел, след което става музикален директор на дворцовия оркестър в Майнинген.

През 1886 г. Рихард Щраус става трети капелмайстор в Мюнхенската дворцова опера. През следващите години той сменя няколко пъти длъжността си и едновременно с това работи като композитор, предимно на опери и оркестрови произведения, които публикува и поставя на сцена с все по-голям успех. В годините до 1905 г. той първо си спечели слава в немскоговорящите страни, а до средата на първото десетилетие на новия век – и международна известност. През 1889 г. се премества във Ваймар, където между 1889 и 1894 г. е капелмайстор в Дворцовия театър. През 1894 г. Щраус за първи път поема диригентството на Байройтския фестивал и става първи придворен капелмайстор в Мюнхен. През 1898 г. е назначен за капелмайстор на Берлинската придворна опера. През 1901 г. Щраус става председател на Общото германско музикално дружество. През 1908 г. е назначен за генерален музикален директор и ръководител на концертите на дворцовия оркестър в Берлин. През 1910 г. получава Баварския орден „Максимилиан“, следван през следващите години от множество други отличия.

По време на Първата световна война Щраус продължава да твори, но през революционната 1918 г. напуска Берлин. През 1919 г. заедно с Франц Шалк е назначен за директор на Виенската държавна опера. От 1924 г. Щраус работи като независим диригент и композитор. По това време той вече се считаше за „класик“ и беше високо ценен както в страната, така и в чужбина. Той беше най-изпълняваният композитор в оперните зали и по радиото, а произведенията му бяха поставени около 4 000 пъти в германските опери само в периода между 1933 и 1942 г.

В началото на нацисткото управление през 1933 г. Щраус се прояви като лоялен към новите нацистки власти. Така той беше сред подписалите „Протеста на град Мюнхен – градът на Рихард Вагнер“ от април 1933 г., насочен срещу реч, произнесена от Томас Ман в Мюнхенския университет. Ман беше критикувал стремежа на националсоциалистите да присвоят Рихард Вагнер, което беше остро осъдено, между другото, от вестник „Фьолкиш Беобахтер“.
Същевременно през 1933 г. Щраус пое диригентството на концерти на свои колеги от еврейски произход. Така той замести Бруно Валтер, който отмени концерт в Берлинската филхармония поради масирани заплахи от страна на Министерството на пропагандата. Страус първо се колебаеше, но в крайна сметка прие ангажимента. Причините за това поведение остават неясни и до днес и варират от подкрепа за берлинския оркестър по желание на Валтер до публична подкрепа на нацистката идеология.

По подобен начин Страус постъпи и в случая с италианския диригент Артуро Тосканини, когото замести на Байройтския фестивал през 1933 г. Тосканини се беше присъединил към писмен протест срещу Хитлер и беше призовал за прекратяване на политическите и религиозните преследвания, особено срещу художниците. След кореспонденция с Хитлер, който се е опитал да го разубеди да откаже участието си, Тосканини е решил да се откаже от диригентството в Байройт.

Штраус също така се изказваше положително за нацисткия режим в свои статии. Неговите изяви и изказвания в началото на „Третото райх“ имаха широк отзвук, което му донесе критики, особено в чужбина. В самия нацистки режим авторитетът на Щраус нарасна благодарение на поемането на диригентските ангажименти, което му донесе лични предимства в следващите години. Така през 1933 г. той е назначен за почетен председател на „Deutsche Musik-Premieren-Bühne“ и същата година започва преговори с министъра на пропагандата Геббелс за председателството на новосъздадената „Райхска музикална камара“.

През ноември 1933 г. Щраус е назначен за председател на Райхската музикална камара – по това време най-влиятелната длъжност в музикалната политика на Германската империя. По време на неговото председателство до 1935 г. беше решено, наред с другото, че на „неарийците“ се отказва членство в Камарата, което силно ограничи възможностите им за изяви и доходи. Страус обаче вече не участваше в налагането на така нареченото „обезевреиване“ на германския културен живот, което се осъществяваше от 1935 г. нататък.

За назначаването си за председател на Имперската музикална камара Щраус благодари на министъра на пропагандата Геббелс с песен, която беше преработка на стихотворението „Das Bächlein“.

Също така в благодарствените си речи по повод откриването на първата сесия на Райхската музикална камара през февруари 1934 г. и по повод първия ден на композиторите на Камарата Щраус похвали културната политика на националсоциалистите. По този начин Щраус се обяви в подкрепа на културната политика на нацисткия режим, подкрепи и общите политически тенденции на „Третия райх“ и поддържаше тесни лични връзки с новата властова елита. Така след смъртта на Хинденбург през август 1934 г. той подкрепи намерението на Хитлер да обедини длъжността на рейхсканцлера с тази на рейхпрезидента и участва в сватбата на Херман Гьоринг през 1935 г. Щраус връчи на министъра на въздухоплаването на Райха ръчно написана версия на операта си „Арабела“. През 1934 г. Щраус беше удостоен и с престижния „Орлов щит“ на Германската империя.

Позицията на Щраус в „Третия райх“ обаче претърпя сериозен удар през лятото на 1935 г. поради така наречения „скандал със Цвайг“. Щраус беше сътрудничил с еврейския писател Стефан Цвайг като либретист за операта си „Мълчалива жена“. Когато през 1935 г. трябваше да се състои премиерата ѝ, възникна скандал, тъй като Щраус настояваше Цвайг да бъде посочен като либретист на афишите. Вследствие на това Хитлер и Геббелс отмениха посещението си на премиерата в последния момент. Цвайг беше критикувал Щраус предварително за близките му връзки с режима и беше поставил под въпрос по-нататъшното им сътрудничество. Щраус отговори на писателя в писмо, в което представи ангажимента си, между другото и като председател на Райхската музикална камара, като неполитически и изцяло в духа на по-нататъшното развитие и гарантиране на художествените стандарти. Освен това той нарече нацистките медии „клеветници“. Писмото на композитора обаче не стигна до Цвайг, тъй като беше прихванато от дрезденската Гестапо и предадено на Геббелс чрез гау-ръководството. Последният беше дълбоко възмутен от изказванията на Щраус.

Впоследствие Штраус беше принуден от Геббелс да подаде оставка от поста си на председател на РМК. Пред обществеността оставката беше обоснована по взаимно съгласие със здравословни причини.

Въпреки че тезата за дейността на Щраус като председател на RMK „с цел да се предотврати нещо по-лошо“ беше използвана многократно и в следвоенния период, съвременните източници показват, че Щраус действително се е опитвал да постигне реабилитация пред нацистките власти. Страус, например, търсеше контакт с Хитлер. Последният игнорираше опитите му, но в съгласие с Геббелс не го изостави напълно, особено като се има предвид, че Страус все още се ползваше със значителна художествена репутация.

Така на 1 август 1936 г., в рамките на церемонията по откриването на XI Олимпийски игри в Берлин, на Щраус бе позволено да изпълни за първи път композирания от него „Олимпийски химн“, с чието създаване бе натоварен през 1932 г. Последваха и други дейности с културно-политическо значение, в които Щраус участваше в полза на нацисткия режим. Сред тях могат да се споменат участието му в първите „Райхски музикални дни“ през май 1938 г. и композицията му от 1940 г., създадена по поръчка на Министерството на пропагандата по повод 2600-годишнината от основаването на Японската империя.

Така отношенията между Щраус и Геббелс отново се подобриха значително до началото на 40-те години.

Въпреки това сближаване, между режима и Щраус постоянно възникваха напрежения. Един от поводите беше отказът на композитора да приюти бежанци и хора, останали без дом след бомбардировките, във вилата си с 19 стаи, по заповед на окръжното ръководство на НСДАП в Гармиш. В отговор на това през 1943 г. Хитлер издава указ, с който разпорежда на всички членове на НСДАП на ръководни постове да прекъснат връзките си със Страус. На пресата е дадено указание да отразява само накратко композитора и неговите ангажименти. Освен това не трябва да се публикуват материали по повод 80-ия му рожден ден през следващата година.

Към амбивалентните отношения между Щраус и нацисткото ръководство допринесе и фактът, че единственият син на Щраус, Франц, беше женен за еврейка. Франц Щраус се беше оженил за съпругата си Алис през 1924 г. във Виена. След „вземането на властта“ от националсоциалистите през 1933 г. Алис Щраус и общите им деца постоянно страдаха от антисемитски нападения от страна на националсоциалистите. Добрите контакти на Щраус обаче предотвратиха преследването на снаха му или на внуците му. Така през 1938 г. той благодари на генералния интендант на Пруските държавни театри, Хайнц Тиетжен, за готовността му да се застъпи за семейството му пред Херман Гьоринг.

Ситуацията за семейството на Щраус обаче продължаваше да бъде застрашена от расовото преследване. Снаха му Алис беше под домашен арест в Гармиш. Внукът му Рихард беше обиждан от съучениците си като „евреин“. На 10 ноември 1938 г. СА взе Алис Щраус от дома на свекъра ѝ. Алис и Франц Щраус бяха арестувани и разпитани от виенската Гестапо през зимата на 1943/44 г. Едва през март 1945 г. семейството получи телеграма, в която се потвърждаваше, че баварското правителство се е отказало от депортирането на Алис Щраус в трудов лагер. Всъщност известността на Рихард Щраус осигуряваше защита на семейството му.

След 1945 г. обаче Рихард Щраус определи заплахите срещу семейството си просто като „глупави инциденти“.

Самият Щраус още от младежките си години многократно е застъпвал антисемитски позиции и стереотипи. Това личи например в писмата му до Козима Вагнер. И в едно писмо до композитора Ханс Зоммер се забелязва расистки, съответно националистически антисемитизъм у Щраус.

Биографът на Щраус Дитрих Кронке, който се е занимавал задълбочено с отношението на композитора към юдаизма, описва Щраус като „салонен антисемит“, който е заемал антисемитски позиции в зависимост от повода и адресата. При това Щраус правеше разграничение между „евреите“ като цяло и своите лични познати, приятели и членове на семейството.

Страус използваше антисемитски изказвания винаги, когато имаше конфликти с еврейски колеги, като например Бруно Валтер, или когато темите се отнасяха до „евреите“ в по-общ контекст.

Трябва да се отбележи, че през целия си живот Щраус е изразявал множество антисемитски изказвания в писма. Това важи преди всичко за младежките му години. Щраус повтаряше, най-вече в писма до баща си, унизителните изрази, характерни за края на 19-ти век.

Дори по време на войната Щраус продължава да композира и да дирижира. През 1942 г. той получава наградата „Бетовен“ на град Виена, учредена от гаулайтера Балдур фон Ширах. През август 1944 г. Щраус е включен в „Списъка на божествено надарените“ на Министерството на пропагандата, като дори е вписан в „Специалния списък на незаменимите музиканти“. Освен Щраус, само Ханс Пфицнер и Вилхелм Фуртвенглер са удостоени с тази награда.

След края на войната Щраус, чието здравословно състояние се беше влошило, живееше от време на време в Швейцария. В процеса по денацификация той първоначално беше класифициран в група 1 („главен виновник“), но при ревизионното производство през 1948 г. беше оневинен. След последните си изяви в Мюнхен през лятото на 1949 г. той умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен.

Историческата експертна комисия, назначена с решение на Общинския съвет през 2020 г. за преразглеждане на транспортните площи, сгради и институции в столицата на провинцията Висбаден, препоръча преименуването на улица „Рихард Щраус“ поради председателството на Щраус в Райхската музикална камара, поради което той е заемал длъжност и по този начин активно е подкрепял нацистката държава. Чрез публични изказвания той подкрепяше нематериално нацисткия режим и публично изразяваше националсоциалистическата идеология. Страус се възползва материално и нематериално от културната политика на „Третия райх“ чрез получаването на почести и парични награди, както и чрез участието си в Олимпийските игри през 1936 г.

На заседанието си от 4 септември 2024 г. компетентният местен съвет на Висбаден-Североизток взе решение за контекстуализиране на улица „Рихард Щраус“ и по този начин не се съобрази с препоръката на Историческата експертна комисия. Решението беше приложено с постановление на магистрата от 24 март 2026 г.