Много от затворниците в сателитния лагер „Унтер ден Айхен“ са били земеделски стопани и работници, като по-голямата част от тях са били членове на християнско-консервативната люксембургска съпротивителна група „Letzeburger Volleks-Legio’n“ (L.V.L). Някои от тях бяха укривали отказници от военна служба, наричани в Люксембург „рефрактери“, или им бяха помагали да избягат, и затова бяха арестувани. Затворниците бяха предимно млади мъже. Средната възраст на затворниците беше 31 години.
Решаващо значение за оцеляването имаше солидарната самоорганизация на затворниците. Като най-възрастен в лагера, Николас Браун пое отговорността сред тясно свързаните помежду си люксембуржци. Той общуваше с охраната и от името на затворниците.
Солидарността беше особено голяма при снабдяването с храна: затворниците можеха да компенсират съществуващия недостиг само чрез пакети от роднини от Люксембург. Това, което оставаше от храната след подкупването на СС, те си разпределяха помежду си. В края на лятото на 1944 г. контактът с Люксембург прекъсна поради настъплението на съюзниците на запад. Сега затворниците се опитаха тайно да си набавят храна по време на трудовите задачи.
Създадените в лагера структури трябваше да предпазват и от произвола на СС. Затворниците установиха, наред с другото, тайна парола, за да се предупреждават при приближаване на СС-овци.
Нарушенията на лагерния ред се наказваха с физическо насилие. Ако например затворниците събираха дърва за огрев на бараките по време на трудовите командировки и бяха заловени, есесовците ги наказваха с палки. Обичайна практика беше и общата забрана за писма и пакети за всички задържани в лагера. Вероятно и от страх от такива колективни наказания никой от затворниците не се опита да избяга.

„Защитната рота на НСДАП“ (СС) е създадена през 1925 г. като лична охрана на Адолф Хитлер и други партийни лидери. В нацистката държава тази организация, наричана „елитна част“, се превръща в основна опора на режима. От 1934 г. СС отговаря за управлението на всички концентрационни лагери, а от 1941 г. – и за лагерите на смъртта. От вече съществуващи сдружения през 1939 г. се формира „Вафен-СС“, която участва като бойна единица във Втората световна война и е отговорна за многобройни военни престъпления на фронта и зад него.
Висбаден е седалището на СС-област „Рейн/Вестмарк“. Офисът на отговорния „Висш СС- и полицейски водач“ се намираше на улица „Уландщрасе“ 4 и 5. През 1941 г. зоната на командване обхващаше територията на днешните федерални провинции Хесен (без Северна Хесен), Райнланд-Пфалц и Саарланд, както и окупираните територии Лотарингия и Люксембург.
В резултат на реорганизации на 17 юни 1936 г. Адолф Хитлер издава указ, който институционално свързва германската полиция със СС и назначава рейхсфюрера на СС Хайнрих Химлер за шеф на германската полиция.
През следващите години полицията допринесе за стабилизирането на нацисткото управление чрез бруталните си действия срещу противниците на режима и подкрепи нацистката политика на преследване и унищожение в Райха, а от 1939 г. – и в окупираните от Германия територии. От септември 1939 г. местните полицейски сили участват активно в депортирането на еврейското население.
Същевременно нацисткият режим се стреми да повиши авторитета на полицията. Известният рекламен слоган „Полицията, твой приятел и помощник“ беше създаден от нацистката пропаганда. Веднъж годишно, от 1934 до 1942 г., се провеждаха „Дните на полицията“, по време на които полицията се представяше като институция, близка до гражданите. Така например в замъка „Паулиненшлосчен“ във Висбаден бяха организирани „Цветни вечери“ с музикални и театрални представления. По време на тези големи събития се събираха дарения за нацистката организация „Winterhilfswerk“, съчетани с полицейска просвета за „народните вредители“.
Оцелелите от лагера във Висбаден обаче разказват единствено за насилие от страна на СС. За отношенията с полицейските резервисти се знае много малко.

Посещенията са възможни от май до октомври, винаги в събота от 14:00 до 16:00 ч. Организираме екскурзии с гид по предварителна уговорка. За запитвания относно дати, моля, пишете ни на имейл stadtarchivwiesbdende или се свържете с нас на телефон (0611) 314740.

Мемориалът на концентрационния лагер „Унтер ден Айхен“ се намира на улица „Карл-фон-Ибел-Вег“, срещу къща № 6, във Висбаден. Той се управлява от градския архив на Висбаден.

С обществен транспорт:
Линия 6 до крайната спирка „Nordfriedhof“ или линия 3 до крайната спирка „Unter den Eichen“.

С кола:
Карайте по улица „Платер“ към „Нордфридхоф“, на светофара завийте наляво по улица „Унтер ден Айхен“ и в лявата крива завийте надясно по улица „Карл-фон-Ибел-Вег“.
Алтернативно от площад „Дюрер“ карайте по улици „Албрехт-Дюрер“, „Ван-Дайк“ и „Шютценхоф“ и в дясната крива завийте наляво.

Екскурзията с гид трае около час до час и половина.

Посещението на мемориала по време на редовните работни часове, както и екскурзиите за групи, са безплатни.

За посещения без екскурзия в редовните часове на работа не е необходимо да се прави предварителна резервация.
За да можем да подготвим посещението Ви по най-добрия начин, моля, съобщете ни желаната от Вас дата за екскурзия възможно най-рано. Размерът на групата трябва да бъде най-малко пет, но не повече от 20 души. Заявки за обиколки могат да се правят по електронна поща на stadtarchivwiesbadende или по телефона на (0611) 314740.

Предложението е предназначено за училищни класове, младежки групи, студенти и възрастни, които се интересуват от историята на град Висбаден, историята на нацистката епоха и културата на паметта.
За учениците предлагаме екскурзии с екскурзовод за ученици от 9-ти клас нагоре.

Постоянната експозиция е представена на немски и английски език. Разходките из музея също се провеждат на двата езика.
Придружаващите материали са достъпни на немски, английски и френски език.

Заснемането на снимки и видеоклипове е принципно разрешено, при условие че се спазват действащите правила и разпоредби за защита на личните данни.
Лица могат да бъдат заснемани само с тяхното изрично съгласие.

Постоянната експозиция не е достъпна за хора с увреждания поради архитектурните особености на историческото място. Могат да се организират обиколки с превод на жестомимичен език и на улеснен език.

Домашните любимци не са разрешени в мемориала. Изключение правят кучетата-помощници.

Тъй като мемориалът на концентрационния лагер се намира в гориста местност, препоръчваме да носите подходящо за времето облекло и здрави обувки.
Моля, имайте предвид, че в мемориала няма санитарни помещения.

Какво ти е останало най-силно в паметта от посещението в мемориала? Опиши информация, предмет или картина, които няма да забравиш, и обясни защо.
Как се чувстваше по време на посещението? Промени ли се настроението ти в хода на посещението? Опитай се да го опишеш.
Научи ли днес нещо ново, което не си знаел преди? Какво те изненада най-много?

Изложбата разказва за хората, които са били затворени в лагера „Унтер ден Айхен“. Какво знаеш за живота им, произхода им и съдбата им? Кое те трогна най-много?
Много от затворниците са били от Люксембург и са били преследвани, защото са се съпротивлявали на немската окупация. Как си представяш какво е означавало да бъдеш задържан в лагер заради съпротива?
Имало е хора, които са помагали на затворниците въпреки големия риск. Какво мислиш, какво е подтикнало тези хора да го направят?

Лагерът във Висбаден се намираше в близост до жилищни сгради и улици. Защо толкова малко хора са предприели нещо по въпроса? Какво пречи на хората да се противопоставят на несправедливостта?

Защо съществува този мемориал? Какво би се загубило, ако го нямаше?
Мемориалът беше открит едва десетилетия след закриването на лагера. Защо, според теб, това отне толкова време? Какво може да се случи, ако историята бъде забравена?
Какво ще отнесеш лично от тази визита? Има ли нещо, което виждаш по различен начин от преди? Има ли нещо, което би искал да разкажеш на някого?
Има ли нещо, което хората днес могат да направят, за да не се повтори никога това, което си научил или видял при посещението на мемориала? Какво мислиш, че ти и твоите съученици можете да допринесете за това?

Външният лагер „Унтер ден Айхен“ във Висбаден се намираше в голям германски град. Кои социални, политически и институционални условия направиха възможно съществуването на такъв лагер? Защо толкова дълго време то почти не се обсъждаше публично?
Затворниците извършваха принудителен труд за СС, но също така и за предприятия във Висбаден и за градската администрация (например ремонт на служебни жилища на СС, разчистване на отломки). Какви изводи може да се направят от това относно участието на икономиката, градската администрация и обществото в нацистката система?
По-голямата част от затворниците бяха от Люксембург. Ставаше дума предимно за мъже, които са отказали да служат във Вермахта, са укривали отказници от военна служба или са им помагали при бягството. Какво знаеш за ситуацията в Люксембург и немската окупация?
Жертви, извършители, съучастници, помощници – кои от тези определения могат да бъдат разбрани на примера на външния лагер „Унтер ден Айхен“? Какви възможности за действие са съществували?

Външният лагер във Висбаден, принадлежащ към специалния лагер на СС/концентрационния лагер Хинцерт, дълго време не беше обект на обществен интерес след 1945 г. Едва в края на 70-те години на миналия век започна публичен дебат по темата. Мемориалът беше открит през 1991 г. Защо местата, свързани с нацистките злодеяния, толкова дълго време оставаха незабелязани?
През 2026 г. мемориалът беше открит отново с нова постоянна експозиция. Сега в центъра на представянето са поставени преди всичко индивидуалните съдби. Изложбата вече е видима и от улицата. Какво се променя, когато мемориалът бъде преустроен или доразвит?
Мемориалът се намира в гориста местност в покрайнините на Висбаден. Как мястото влияе върху спомена? Какво напрежение възниква между околната среда и историческото значение на мястото?

Посещението на мемориален комплекс може да предизвика различни, често противоречиви чувства като сътресение, объркване, но понякога и дистанцираност или претоварване. Какви усещания изпита и как се справяш с тях?
Имаше ли очаквания преди посещението, които не се оправдаха, или се потвърди нещо, което вече знаеше? До каква степен посещението промени досегашната ти представа за нацистката епоха?
Коя информация, коя картина или коя табела те впечатли най-много? Опитай се да опишеш защо точно това впечатление беше толкова силно?

Кои политически, социални и езикови механизми, които са позволили установяването на нацистката диктатура, могат да се наблюдават в променена форма в днешното общество? Къде виждаш паралели? Къде са разликите?
Свидетелите от онова време играят важна роля за културата на паметта, но вече само малцина могат да разкажат за преживяванията си. Кои форми на почитане на паметта ти допадат?